музика:More Soundtrack /Pink Floyd и Candidate/Joy Division
Слушам звуците на птиците и си представям красотата.Спокойствието е едно от малкото неща,които изглеждат очевидна цел за всеки,но почти никой не се доближава до тях.
Какво е спокойствието?
Всъщност човек се люшка цял живот между желанието за хаос,движение,промяна и стремежа към покой.Животът не е много по-различен от смъртта.
Просто в живота имаш избор-понякога може да направиш нещо по-различно,можеш да направиш избор,да чувстваш,да преживяваш времето.Можеш да
действаш или да гледаш как другите действат или да си представяш света.
Въображението е вътрешното изображение на света за човека.Всичко,което възприемаме чрез сетивата си е някаква смесица от впечатления,физически дразнители
и сигнали,която се свързва с други наши впечатления и поражда идеята за вътрешен свят.Но всъщност всичко,което сме е едно кратко житие,затворено между момент на раждане
и на смърт,кратък интервал пълен с учудване и сляпо следване на течението.
Въпросът как да изживеем живота си възниква понякога,след тежка вечер или при подходяща музика.(обикновено тогава идват и други моменти на просветление-и гениални идеи)Тогава,ако има някой умен сред нас,ни обяснява нещо,което ще ни помогне,ще ни даде друг поглед върху нещата или може би нов начин да изживеем живота си.Иначе просто измисляме едно-две мъдри изречения и забравяме(заспиваме).За да си представим живота си,трябва да се изправим пред края му,near death situation,така че
да оценим нещата от друг ъгъл.
Животът е един.Това е най-трудно да се осъзнае.Често съм мислил,че би трябвало да има повече от един живот или поне че вероятно някак си сега живея един случай от живота си,друг път ще живея друг и така.Ако животът е един,всичко което правим е безвъзвратно.Запечатано.Запазено в тази супер-матрица,която
наричаме Вселена.Времето изглежда просто като идея,описваща разликата между състояния на вселената.Времето е прието за някакво супер качество,за нещо повече
от число,което определя нашето място и промяната.
Промяната.Промяната е основната причина за живота,вселената и всичко останало.С други думи промяната е около 42 и ни дава също толкова смисъл и информация.
Промяната е нещо,което съпътства нас и предците ни от времето на Големия взрив(малко отвлечено е,но …нека приемем че атомчетата са ни предци…не налудначиво е)
Във всеки случай,от времето на амебите до днес,еволюцията е довела до днешното състояние на нещата.Еволюцията е лице на случайността-естествения подбор
представлява идеята,че 1=1 -който оцелява,оцелява.(с други думи силните оцеляват,но тъй като силните вероятно се дефинират като най-приспособени за оцеляване=>тези които оцеляват,това е тъждество)Именно интересно е обаче как изчезват по-слабите.Те или биват изтребени от по-силните или просто измират безпомощно.Еволюцията действа и вътре във видовете-така всяко живо същество през повечето време е трябвало да води съзнателна или не борба за оцеляване.А за да оцелее,то трябва да развие някакви правила-най-печеливша стратегия,която да се осигурява от инстинктите.
През повечето време животните,живите организми са водели борба.Борба на живот и смърт.Но нещо друго се е променяло-те са ставали все по-сложни и взаимоотношенията им са ставали все по-сложни.Така се е развивал и мозъкът им,като днес може би най-успешни изглеждаме хората.
Когато се родим,ние живеем сред хора,учим се от тях и поемаме техните навици.Ние научаваме всичко,което знаем от обществото или чрез собствени разсъждения,които обаче зависят сериозно от това,което знаем от обществото.Светът на идеите е красив,но далечен.
Именно при нас,обаче,за пръв път се появява възможността за спокойствие.Спокойствието е пречило на оцеляването,защото е противоречало на инстинктите.
Инстинктите ни са предизвиквали предпазливост,може би дори творчески опити за оцеляване(като измисляне на начин за палене на огън или на колело или порно индустрията),но не и спокойствие-то е полезно,само ако има някой друг нащрек.
При нас спокойствието е възможно поради няколко различия.Нашият мозък е уникален и ние дори можем да го ползваме относително добре не като растенията,които имат вградената неспособност да се движат с добра скорост или част от животните,на които им липсва пълна система за обмен на информация.Ние можем да записваме
информацията и да я запазваме,което ни помага да изградим високоорганизирана система,в която се проявяват някои закономерности.В тази система често е възможно борбата за оцеляване да е опростена и различните хора да имат различна роля.Така и става възможно човек да седне и измисля интересни неща,които да нарича философия и да се чуди какво е спокойствието.
Възможно ли е да мислим за спокойствието ако не сме го изпитвали?Спокойствието емоция или състояние е?Липсата на събития спокойствие ли е?
Когато се родим,умираме.С малко закъснение.Именно преди това ние имаме шанс да направим живота си смислен.Има и други хора.Как да знаем дали и
те са истински?Дали те не са просто някаква измама,нещо като образ в нашето съзнание(като хипотезата на Болцман).Как да не мислим,че просто всички ние сме отделни гледни точки
на един Бог.
Ние не знаем абсолютно нищо за това.Ние можем само да се доверяваме на сетивата си,на разума и на другите хора.Когато не можем да се доверяваме
на никого,ние губим себе си.Ако премахнем дори едно от тези неща,ние губим останалите.Човек без други хора би бил като изоставен сложен механизъм
сред странни камъни.Той би умрял без да разбере нищо,освен ако не е живял сред хора преди това.Тогава той може просто да си спомня за другите,и така
отново ще е с тях,защото дали ще помним близките си хора или ще говорим с тях са две различни картини на едно и също.
Чувствата са нещо,което определя човек и го движи в някаква насока.
Ако човек няма чувства,той би бил апатичен и глупав.Той не би имал мотивация да прилага каквото и да е било.Дали чувствата предизвикват инстинктите или
обратното?Ако инстинктите предизвикват чувствата,то значи може би ние сме просто играчка на природата и жертва на няколко правила.Ако
чувствата предизвикват инстинктите,значи инстинктите не са сляпа сила,която да обяснява нашето поведение.
Но чувствата са сложни и хаотични,те за разлика от емоциите се развиват с времето и се променят.Емоциите са красотата на скоростта,на движението;чувствата са обобщен и задълбоченобект на усещания.Ако човек се нуждае и от спокойствие и от движение,той трябва да може да ги постига и съчетава.За да бъде спокоен,той се нуждае от самоконтрол и воля.Спокойствието може да е просто телесно отпускане,притъпяване на тревожност или пълно душевно успокоение.За всяко от тях е нужно все повече от индивидът и обществото.
За да има пълно душевно успокоение ,човек иска да е наясно с всичко, което е извършил и което зависи от него и да преценява,че може да контролира събитията така ,че да изпълняват целите свързани с неговите интереси и ценности. Ако той зависи от обществото(общо казано-някой друг),то той трябва да вярва за да е спокоен.
Относителното спокойствие е нужно по-често и е възможно да е вътрешно отпускане и просто възможност за контрол над собственото поведение.Най-голямото външно спокойствие идеализирано би трябвало да е подобно на актьорска игра-не е важно да показваш външно спокойствие,а каквато емоция и чувство е нужно в някаква ситуация.Но възможността за контрол зависи от бдителността и бързината на мислене,възможността за организираност и гъвкавост.А те ръководят и възможността за бързо действие.Тогава външното спокойствие може да е проява на вътрешна активност(както и нервността всъщност може да е проява на вътрешна липса на организация);регрес.
Спокойствието е нужно за да донася на човек момент на почивка и различен поглед,малко време сякаш извън останалото,заето с безкрайно движение към смъртта.
Алф
